Много важен Анализ” “Темата накратко
Производители търгуват електроенергия, която реално не се ползва от купувача.
Гаранциите за произход ще отворят изцяло нов сегмент за ВЕИ производителите, но остават съмнения за грийнуошинг.
Променя се пазарът на електроенергия, защото бизнесът има все повече нужда от дългосрочни договори и не иска да разчита на борсата.
България преминава през един от най-интензивните периоди в историята на енергийната си система. След инвестиции за милиарди в нови ВЕИ през последните 2-3 години страната достигна немислими доскоро мегаватове за зелена енергия. Изведнъж българският енергиен микс се оказа напълно преобразен и наравно с остаряващата централа в Козлодуй, затихващите въглищни мощности и хидроресурсите се появи нов голям фактор – соларните панели.
Добрите страни са повече от видими – през големи периоди на деня системата в страната разчита основно на фотоволтаиците, като това дори се случва и през по-студените дни и месеци. Електроенергията е на по-ниска цена и понижава котировките на пазара като цяло. Но и предизвикателствата са също много големи – капацитетът на мрежата, балансирането, периодите с нулевите цени са само част от тях.
Сега въпросът е как ще се пласира “новата” електроенергия и по какъв начин многобройните соларни производители ще възвръщат инвестициите си. Докато батериите са едно от решенията, има и няколко други, по-алтернативни методи, които отварят изцяло нова парадигма на енергийния пазар. Става въпрос за дългосрочните договори за покупко-продажба на електроенергия (PPA) и търговията с гаранции за произход. Заради тях целият пазар предстои да се преобърне изцяло и да се разчита все по-малко на борсата заради наличието на много по-изгодни договори.
Според една от компаниите в Европа с най-много данни за пазара на търговия с PPA – Pexapark, 2024 г. ще се окаже “една от най-значимите в този план”. Предвиждат се около 350 сделки сумарно за над 20 гигавата соларни мощности в Европа, което е с 30% повече от годината преди това. Причината е съвсем проста – всеки производител иска сигурност за проекта си и търси дългосрочен договор, през който да подреди паричните си потоци и да си осигури финансиране от банки. А пък търсенето е осезаемо, защото все повече бизнеси искат сами да контролират енергийното си потребление и да избегнат волатилността на пазара.
В България вече има няколко такива сделки, а отскоро е факт и една с по-различен характер. Става въпрос за соларния парк “Свети Георги” на Rezolv Energy в Силистра, който сключи дългосрочно виртуално споразумение за купуване на електроенергия с компанията Ardagh Glass Packaging-Europe (AGP-Europe), поделение на люксембургския производител на метали и стъкло Ardagh Group. Ключовото в случая е, че не става въпрос за стандартен дългосрочен договор между производител и потребител (PPA), а за виртуално споразумение (VPPA), което е първото от подобен тип в България. И до голяма степен отваря вратата за една изцяло нова търговия, пазар за зеления енергиен сектор и за бизнеса.
Накратко, производители търгуват “електроенергия”, която реално не се ползва от купувача или пък още по-алтернативно – купувачът се интересува само да купи гаранция, че тази електроенергия е произведена. България съвсем скоро ще получи сертификат и да участва на европейския пазар за гаранции за произход на енергия, в който солари, вятърни централи, вецове и дори ядрени централи ще могат да търгуват.
Капитал разговаря с Матайс Хулс, глобален ВЕИ анализатор в STX Group, който посочва, че пазарът е преминал от нерегулиран до силно политизиран заради регулации и директиви от ЕС като CSRD, RED3 и политики, свързани с водорода, не само ESG. Влизането на България и други държави на пазара може да предизвика и друг проблем – заливане с виртуални продукти, които да натиснат цените надолу и никой да не купува, тъй като все още бизнесът трудно се ориентира.
Гаранции, виртуални договори и нова реалност
Виртуалните дългосрочни договори и традиционният дългосрочен договор се различават по това, че физическата доставка на електроенергия, която се инжектира от производителя на възобновяема енергия в мрежата, се консумира от друга страна, а не от тази, с която е сключен въпросният VPPA. В замяна на плащанията за електроенергията потребителят получава сертификати за възобновяема енергия или гаранции за произход от производителя, които удостоверяват, че електроенергията е генерирана от възобновяеми енергийни източници, и позволяват на потребителя да заявява характеристиките на купената възобновяема енергия.
РЕКЛАМА
Схемата набира все повече популярност поради две причини: големите компании попълват нефинансовите си доклади покрай новите зелени изисквания с гаранции, че използват зелена енергия (дори виртуално и без пряко да ползват енергията), и реално по този начин възобновяемите проекти си осигуряват финансиране, като ключовото е, че техен “гарант” е именно едрият капитал и индустрията.
Договорите за виртуална доставка на ток позволяват енергията да се “консумира” без да се доставя Фотограф : Надежда Чипева
За да се сключат виртуалните договори обаче, трябва да има сигурност, че той ще се изпълнява по определена цена за купувача и продавача. Според източници на “Капитал” от сектора за това се използват договори за разлика, защото няма физическо прехвърляне на електроенергия и много често има разминаване в цените в различните държави. По тази причина има нужда от финансово хеджиране.
Партньорът на сделката с българския солар – Ardagh, разполага с няколко завода в Европа, като най-близките до България са в Италия и Австрия. Споразумението за виртуално купуване на електроенергия е първото от такъв тип, подписано в България (досега подобни сделки имаше само в рамките на страната), и има за цел да осигури 110 GWh годишно възобновяема електроенергия на AGP-Europe за период 12 години.
Соларният парк “Свети Георги” ще заработи по план през 2025 г., а договорът ще бъде в сила от 2026 г. Централата ще е с мощност 230 мегавата и ще е един от най-големите в страната. Реално погледнато обаче, централата най-вероятно ще доставя виртуално около 5% от годишното си производство.
РЕКЛАМА
Според Матайс Хулс основните проблеми пред сключването на такъв тип договори са тяхната комплексност и риск. За “Капитал” той каза: “VPPA са сложни финансови инструменти, които зависят от нестабилността на цените на енергийния пазар, регулаторна сигурност и потенциални правни усложнения. На много компании им липсва експертен опит, за да участват във VPPA.”
Според него: “Корпоративните купувачи трябва да гарантират, че продавачът (проект за възобновяема енергия или готова централа) има финансите и оперативен капацитет за изпълнение в дългосрочен план, често за период от 10 – 20 години. Ако финансовото състояние на контрагента отслабне, споразумението може да бъде застрашено.”
Новата реалност също така е предпоставка и за търговия директно на зелени гаранции за произход (т.нар. Guarantees of origin), които представляват електронен документ, който служи за доказателство пред купувача, че определен дял или количество от доставената му енергия е произведено от възобновяеми източници. Въпреки че се купува само гаранцията, без реално да се използва електроенергията, и по този начин се случва нещо като индулгенция спрямо новите нефинансови ESG регулации.
Гаранциите се издават за мегаватчас произведена електроенергия, като производителите, дори тези за собствено потребление, може да подадат заявление за издаване на гаранция за произход, когато има изградена измервателна система или средства за техническо измерване.
България на финалната права
България е на финалната права да получи сертификат да издава гаранции за произход за възобновяема енергия посредством Агенцията за устойчиво и енергийно развитие (АУЕР), която преминава независим одит от Асоциацията на издаващите органи (Association of issuing bodies – AIB) на съответствието на всички документи. “След това предстои да се случи и официалното приемане на агенцията като част от асоциацията на издаващите органи в Европа. До приемането на наредбата за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници на 2 април тази година нямахме нормативно основание да бъдем членове на асоциацията”, посочва изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво и енергийно развитие Ивайло Алексиев за “Капитал”.
“Започнахме да подготвяме документите, за да отговорим на изискванията, като се ограничихме до гаранции за произход за възобновяема енергия. Те могат да бъдат за всеки вид енергия, включително за атомна. Но се ограничаваме да получим сертификат да издаваме гаранции за произход за възобновяема енергия”, казва Алексиев и допълва, че в момента се прави одит на процесите и документи от страна на AIB, за да се установи съответствие на всички стандарти за пълно правно приемане. Затова не е ясно точно в какви срокове ще се случи присъединяването на АУЕР. “Веднага след като ни приемат официално като член, ще се присъединим към информационната система на асоциацията, т.нар. AIB хъб с база данни за всички издадени сертификати”, допълни Алексиев.
Това ще даде възможност на компаниите, които продават гаранции за произход, да поискат по-висока цена към цената на електроенергията, която им се плаща сега, тъй като ще се търгуват в цяла Европа. “Ако сме присъединени, гаранциите за произход от нас ще се продават с 50% по-скъпо, отколкото в момента”, посочи Алексиев.
И сега подобни сделки са теоретично възможни, но процесът е по-сложен и не е автоматизиран през хъба.
Грийнуошинг или не
Пазарът на гаранции и този на виртуални договори се оказва доста свързан, тъй като и двете търгуват виртуални активи. Но и при двете остават сериозни съмнения за грийнуошинг, тъй като една компания би могла да купува гаранции от зелен производител и да е сключила виртуален дългосрочен договор с друг, но реално да не ползва зелен ток. В края на годината въпреки това отбелязва зелените придобивки в своя финансов и нефинансов отчет. Така на практика през търговия с гаранции е най-лесният начин да станеш “зелен”. И това е единственият начин да докажеш пред одитор произхода на енергията.
Не така стоят нещата за производителите на електроенергия – още повече за тези, които тепърва развиват проекти за ВЕИ или дори ядрената енергия (АЕЦ също може да участват, въпреки че в България засега няма да се издават гаранции). Посредством тези финансови инструменти те ще могат да генерират по-големи приходи и при един развит пазар на гаранции за произход по-малките производители също ще могат да допринасят към паричните си потоци. Поради тази причина повечето експерти се обединяват, че не става въпрос за грийнуошинг а по-скоро за печелившо положение за всички страни.
Според източници на “Капитал” на пазара вече се случват сделки, в които се търгуват гаранции към дългосрочни договори и по този начин двете вървят ръка за ръка.
А вече има компании, които правят дългосрочните договори достъпни до все повече потребители, включително и по-малките бизнеси. Например правят се виртуални доставки и се балансират цените на потребителя през тристранни договори между потребителя, търговеца и производителя, като ефектът е по-малко разходи за бизнеса.
През следващите години има вероятност пазарът да разчита на все повече механизми от този тип, за да може да се задоволява гъвкаво търсенето на бизнеса, който страда постоянно в последните години от волатилността в цените на борсова електроенергия. Но и също така ще има голямо предлагане от страна на ВЕИ производителите, чиято финансова рентабилност зависи от това да се пласират по нов начин на пазара.
….”
Свързани статии